Близкият до Плиска град Велики Преслав е имал щастието да бъде българска столица за по-малко от сто години. Въпреки това, след приемането на християнството като държавна религия и преместването на столицата от Плиска по времето на цар Симеон, тук е извършено доста мащабно строителство и е отбелязан огромен културен подем на българската държава. С Преслав е свързан и периодът, известен като “Златен век за българската култура”. По това време тук са творили авторите от кръга на Преславската книжовна школа. В архитектурно отношение
Преслав е блестял с прочутата Златна църква
и Големия дворец, от които са запазени части и досега. Повечето от старините във Велики Преслав са на няколко километра извън града, в специално оформен парк, ограден от старите крепостни стени. Като се изключи двуетажния музей в Преслав обаче, състоянието на останалите древни постройки е доста плачевно. Сред избуялите до кръста бурени, напомнящи по-скоро на змиярник, отколкото на град-музей, само тук-там има ръждясали табелки с надписи кое какво се явява. На един чужденец би му било невъзможно да се ориентира в обстановката.
В старобългарското светилище Мадара обстановката е малко по-различна. Околните скалисти възвишения, надупчени от скални ниши, както и причудливите
Преслав е блестял с прочутата Златна църква
и Големия дворец, от които са запазени части и досега. Повечето от старините във Велики Преслав са на няколко километра извън града, в специално оформен парк, ограден от старите крепостни стени. Като се изключи двуетажния музей в Преслав обаче, състоянието на останалите древни постройки е доста плачевно. Сред избуялите до кръста бурени, напомнящи по-скоро на змиярник, отколкото на град-музей, само тук-там има ръждясали табелки с надписи кое какво се явява. На един чужденец би му било невъзможно да се ориентира в обстановката.
В старобългарското светилище Мадара обстановката е малко по-различна. Околните скалисти възвишения, надупчени от скални ниши, както и причудливите